Вулкани

СЪЩНОСТ

Природата на Земята е наш дом и ние трябва да се съобразяваме с нейните особености, с нейния характер и проявите му. Явлинията и процесите, застрашаващи здравето и живота на човека и влияещи неблагоприятно върху стопанската му дейност, се определят като екологични катастрофи от природен характер. С тях са свързани т. нар. риск и рискови ситуации. Последните могат да бъдат провокирани и от антропогенната дейност. В географски аспект е интересно да се проучат закономерностите в териоториалното проявление на природните рискове. Това позволява да се направят прогнози за евентуалните проявления на природните екокатастрофи и да се предотвратят човешките жертви и материалните щети. Различните екокатастрофи са с различен характер и интензитет на проява, като често са привързани към определени географски региони. Сред най-важните стихийни бедствия са земетресенията, вулканите, тропичните циклони, цунами, ветровите бури и др. Какво значи катастрофа? Все още в наукатапняма еднозначно и точно определение за това понятие. Съществуват редица дефиниции, в който участват термини като „екстремални природ ни явления", „стихиини природни явления", „сти хийни бедствия", „катастрофални явления“ -природни катастрофи“ и т.н. Ние ще приемем една по-обща дефиниция, според която под тер мина „катастрофа“ ще разбираме ситуацията, настъпваща при такова изменение на окръжа ващата ни среда, което застращава живота ни или влияе неблагоприятно върху дейността ни. Катастрофи могат да бъдат както внезапни сти хийни бедствия, така и бавни дълготраещи яв ления и процеси. И стихията на земетресение то, траеща само няколко секунди, и циклонът, вилнеещ няколко денонощия, и потъването на Венеция, продължаващо вече няколко столетия са екологични катастрофи.

Вулканите. Закономерности в разпространението им.

Вулканите съвсем не са разположени безразборно по нашата планета, Напротив, съществува строга закономерност в географското разпрееделение на вулканите върху земното кълбо. Те са „наредени“ във Вулкански пояси — сравнително тесни участъци по крайбрежията на океаните, съвпадащи със сеизмоактивните зони. Най-много активни вулкани има в т. нар. Тихоокеански огнен пръстен. Той започва от Камчатка и Курилските острови, минава през Япония, Тайван, Филипините, остров Целебес, Молукските острови, Нова Гвинея, Нова Зеландия и завършва Антарктида Най-много вулкани B този пояс има във Филипините = около 100, а най-известни от „тихоокеанските“ вулкани са Килауеа, Мауна Лоа, Асама, Безименний и др. Друг вулкански пояс е Средиземноморско-Тихоокеанският. Най-много действащи вулкани в него има на Малайския архипелаг: З0 на остров Ява и 10 на остров Суматра. Действащи вулкани в този пояс са Етна (най-големият в Европа), Везувий, Кракатау, Тамбора и др. В него попадат и редица затихнали вулкани в Южна Франция, Западна Германия, Армения, както и Санторин — „авторът“ на най-старата голяма вулканска екокатастрофа, която ни е известна в подробности. Третият вулкански пояс се простира по цялата дължина на централната част на Атлантическия океан. Най-много действащи вулкани в тази зона има в Исландия, На остров Мартиника в западната част на Атлантическия океан се намира действащият вулкан Мон Пеле, Вулканска зона има и в източната част на Африка, където се намира най-големият вулкански масив в Африка — Килиманджаро, състоящ се от три слети вулкана Множество затихнали вулкани има и в Китай. В са дадени действащите и активните в близко минало вулкани и тяхното разположение в отделните райони на земното кълбо. Една от основните задачи на вулканологията е да отговори на въпроса: Има ли връзка между земетресенията и вулканите?

Какво е вулканизъм?

Вулканизмът е много очебиен ендогенен процес, който се е развивал и се развива и понастоящем върху земната повърхност. От проявите на този процес геолози и географи са дошлш до ценни изводи за характера на земното устройство и за химизма на скалите. известно е също, че по време на вулканизма стават процеси на орудяване. Затова в контактните зони, в жили и апофизи се разкриват находища на рудни полезни изкопаеми.

Вулканизъм е проява на вътрешните релефообразуващи процеси. В горните части на мантията и в литосферата възникват магмени огнища, в които под въздействие на големите налягания и високи температури във височина по пукнатини (канали) се издига магма. Излялата се на повърхността магма се нарича лава. По този начин се образуват характерни вулканични форми – лавови плата, вулканични конуси, лавови потоци, куполи и други. Под действие на налягането през каналите и отвора на вулкана (кратера) първоначално се изхвърлят и по-големи количества водни пари примесени с пепел, пясък и скални късове и образуват споени скални маси – туфи. В резултат от изригване и втвърдяване на лавата, се образуват вулканичните конуси. При някои вулкани не се изхвърлят пепел и скални късове, а кратерът им е зает от лавово езеро. Такива са вулканите на Хавайските острови и остров Исландия. Някои вулкани угасват, а други са активни продължително време и могат да изригват много пъти, като вулканът Везувий в Италия.

Видове вулканизъм

В зависимост от проявите се различават два вида вулканизъм: интрузивен и ефузивен.

• Интрузивен вулканизъм

При интрузивния вулканизъм магмата не достига до земната повърхност, а застива в земната кора, като се внедрява под различна форма и между земните пластове. обикновено магмата запълва вдлъбнатините, пукнатините и диаклазите на пластовете и образува жили и дайки. Ако магмата се внедри във вид на свод между пластовете, като приповдига отгоре лежащите пластове, тя образува интрузивна форма, известна с името лаколит. Когато обаче тази интрузивна маса е с вдлъбната форма, тя се нарича лополит. При положение, че е налице грамадно подземно изригване, което разкъсва и прониква в пластовете и ги издига, тогава се образува интрузивен блок, наречен батолит. За разлика от лаколита батолитът има широка връзка с магменото огнище. В това отношение извества прилика с него има друга интрузивна форма с по-малки размери, наречена щок. У нас най-известни са батолитите от гранит, които изграждат ядрата на Рила, Пирин и Западните Родопи. От тези вътрешни магмени огнища се отделят апофизи нагоре към повърхността на земята. В отделни случаи те пробиват земната кора по определени тектонски линии или лабилни места и магмената маса се избива на повърхността.

• Ефузивен вулканизъм

При ефузивния вулканизъм магмата, достигнала до земната повърхност, изригва или просто се разлива по нея като вулканична разредена лава. от мястото на изригването, известно с името вулкан, освен лавата може да се изхвърлят също твърди и газообразни вещества. Във връзка с този процес на изригване по земната повърхност се създават нови форми, които разнообразяват релефа. От вулканичния канал и фуниевиден отвор, наречен кратер, при някои вулкани в момента на ерупцията се изхвърлят: вулканична пепел, пясък, лапили и вулканични бомби. Заедно с тези твърди материали се отделят огромни количества различни видове газове, водни пари и огнетечна лава с температура 1000 – 1250 °C. Под действието на поройните дъждове, които придружават вулканичната ерупция, се отлагат върху лавовите потоци кални и песъчливи материали, примесени с вулканична пепел, вулканични бомби и лапили. По този начин се образуват вулканични туфи. Всички тези материали заедно с постоянно изливащата се лава изграждат вулканичния конус, като той нараства както на ширина в подножието, така и на височина.