- 89% от водните бедствия са генерирани от големи трусове или пък от свлачища, причинени от земетресения.
Цунами е природно явление, представляващо поредица необичайно високи и разрушителни вълни, възникващи при масивно разместване на водите на езеро, море или океан. Повече от 80% от всички цунами се случват по крайбрежията на Тихия океан, но те са възможни и в други големи водни басейни, включително и в езера. Тези вълни са обичайно явление за Япония. Предвид огромната разрушителна сила и големина на вълната и огромното количество енергия, едно цунами може да нанесе огромни поражения на крайбрежните райони. Причините за възникването могат да бъдат земетресения, земни свличания, вулканични изригвания или сблъсък с космически обекти.
Причините за възникването могат да бъдат земетресения, земни свличания, вулканични изригвания или сблъсък с космически обекти.
Вълните, породени от цунамито, започват да нарастват на височина, когато наближат брега. Дължината им достига няколкостотин километра, а височината им обикновено е до 15 м., но, макар и рядко, може да достигне и до над 30 м, а скоростта на разпространение варира между 400 до 800 км/ч.
Вълните заливат първо ниските крайбрежни участъци, като причиняват сериозни разрушения и се оттеглят навътре във водния басейн, като дъното се оголва на значителни разстояния от брега. Заливането и оттеглянето се повтарят, докато вълните затихнат.
Още в древна Гърция цунами се свързва с подводните земетресения, но механизмът на образуването им не е ясен до 20-и век.
Това повдигане поражда цунами.
Междувременно издутината зад водещия ръб се срутва, изтънявайки плочата и понижавайки крайбрежните зони.
Цунами могат да бъдат генерирани от земетресения във всички тези разломи, но повечето цунамита и най-големите сред тях са резултат от земетресения на обратни разломи. Тези земетресения, генериращи цунами, възникват главно в зони на субдукция, където тектоничните плочи се сблъскват и едната се натиска под другата.
Ако е достатъчно голямо и достатъчно близо до океанското дъно, енергията от такова земетресение може да доведе до внезапно издигане (повдигане) или падане (потъване) на океанското дъно. Именно това внезапно вертикално изместване на океанското дъно обикновено предизвиква цунами.
С издигането или спадането на дъното на океана, водата над него също се повишава. Докато водата се движи нагоре и надолу, опитвайки се да възвърне баланса си, се ражда цунами.
Не всички земетресения причиняват цунами. Основните характеристики на земетресението, които допринасят за генерирането на цунами, са местоположение, магнитуд (размер) и дълбочина.
Повечето цунамита се генерират от земетресения с магнитуд над 7,0, които се случват под или много близо до океана и на по-малко от 100 километра (62 мили) под земната повърхност (земетресения по-дълбоки от това е малко вероятно да изместят дъното на океана).
Обикновено земетресението трябва да надвишава магнитуд 8,0, за да генерира опасно далечно цунами. Степента на движение на дъното на океана, размерът на зоната, върху която се случва земетресение, и дълбочината на водата над земетресението също са важни фактори за размера на произтичащото цунами.
Повечето от цунамитата (89%) в Global Historical Tsunami Database са генерирани от големи земетресения или пък от свлачища, причинени от земни трусове.
Примери за цунами, причинени от земетресения:
1 ноември 1755 г. Лисабон, Португалия – Земетресение с магнитуд 8,5 (приблизително) в Атлантическия океан генерира цунами, което засегна бреговете на Португалия, Испания, Северна Африка и Карибите. Земетресението и цунамито убиха приблизително 50 000 души и причиниха широко разпространени разрушения.
26 януари 1700 г. Зона на субдукция на Каскадия - Земетресение с магнитуд 9,0 (приблизително) генерира цунами, което наводни бреговете на Каскадия (регион, който включва Северна Калифорния, Орегон, Вашингтон и южна Британска Колумбия), както и крайбрежните села в Тихия океан в Япония. Днес зоната на субдукция на Каскадия се смята за една от най-големите заплахи от цунами в САЩ.